Начало | Регистрация | Вход | RSSПт, 16.11.2018, 12:22

Времегубка

Меню
В раздела
Хумор [129]
(Без) Полезно [9]
Размисли [15]
Любопитно [18]
Мистично [7]
Анкета
Харесва ли Ви този сайт?
Total of answers: 146
Приятели
  • Времегубка
  • Статии

    Начало » Статии » Хумор

    Значи искате да научите японски

    Яли сте в японски ресторанти, гледали сте малко аниме, приемали сте на обменни начала японски студент и сте имали японка за гадже. И сега някъде в края на малкото ви мозъче изниква идеята, че японският е един добър за учене език. Хей, вие дори можете да превеждате видео игри! Или манга! Или дори аниме! Да сваляте японки, да впечатлявате приятелите си! Може дори да отидете в Япония, за да станете художник на аниме! О, да! Звучи страхотно!
    Така че се запътвате към библиотеката и взимате няколко книги със заглавия като "Как да се научим сами на японски само за 5 секунди на ден, докато си караме колата до и от пощата" и "Японски за пълни, абсолютни и непоправими глупаци, които всъщност никога не би трябвало да се размножават". Хей, дори вече знаете няколко думи благодарение на вашата манга колекция/гадже/аниме. Ентусиазирани и впечатлени от новопридобитите си знания, вие започвате да си мислите: "Може би, само може би, бих могъл да си изкарвам хляба с това! Или дори да стана магистър по японистика!" Велика идея, нали?

    ГРЕШКА

    Не ми пука колко аниме сте изгледали, с колко японки сте ходили или колко книги сте прочели, вие не знаете японски. Не само това, да ставаш магистър по проклет от Бога език НЕ е забавно или дори на границата на разумното. Затворниците в Ирак често ги карат да стават магистри по японистика. Терминът "холокост" идва от латинските думи "holi" и "causm"1, означаващи "да защитиш степен по японски". Схващате ли?
    И така, понеже ми се повръща от толкова много овце, весело тичащи към кланицата, създадох този "Пътеводител" с ИСТИНСКИ причини да учите японски. Или, както е в случая, да не го учите.

    ПРИЧИНА ПЪРВА:
    Твърде е труден

    Би трябвало да е очевидно.
    Въпреки това, което бихте могли да прочетете в много учебници, самоучители или онлайн ръководства, японският НЕ е лесен, прост или смислен (японската реч се определя чрез хвърляне на малки парченца суши по мишена за дартс, като се добавят няколко случайни срички). Японците разпространяват тези слухове, за да привличат наивните гайджини2 в мрежите си.
    Не само, че не е прост, а вероятно е един от най-трудните езици, които някога можете да пожелаете да научите. С ТРИ напълно различни формата за писане (нито един от които няма смисъл), множество безполезни, объркващи нива на учтивост и абсолютно ненормална граматическа структура, японският е съсипвал душите на нещастните гайджини от самото си появяване. Нека прегледаме някои от споменатите, за да добиете представа за какво говоря.
    Японската система за писане:
    Системата за писане е разбита на три отделни, самостоятелни и налудничави части: хирагана (заоблените буквички), катакана (ъгловатите буквички) и канджи3 (около 4 милиона превърнали се в реалност ваши кошмари).
    Хирагана се използва за спелуване на японски думи чрез срички. Състои се от множество букви, като всички изглеждат абсолютно различно и нямат каквато и да било прилика по между си. Хирагана е била създадена от група напълно слепи, глухи и неми японци, които са си драскали по листове, без да имат и най-малка представа какво правят. Резултатът от техните умения бил наречен "хирагана". Принцът, изобретил тези писмена, бързо бил пречукан. Но не се бойте, защото и без това в "истинския живот" рядко ще ви се наложи да използвате хирагана.
    Катакана се използва само за спелуване на неяпонски думи с ясно изразен и осакатяващ акцент, така че да си нямате идея какво казвате, дори когато то е на родния ви език. И все пак ако запомните едно простичко правило за катакана, ще ви е много по-лесно да четете на японски: когато нещо е написано на катакана, то е с английски произход! (забележка: катакана се използва и за неанглийски думи, звукови ефекти и някои японски думи). Всички знаци на катакана изглеждат напълно еднакво, дори за самите японци, така че да ги различите е невъзможно. Но не се косете, едва ли ще ви се наложи да четете катакана в "реалния живот".
    Канджи са букви, откраднати от Китай. Всеки пък, когато японците нахлували в Китай (което се случвало често), те си отмъквали по още няколко, така че вече имат около 400 газилиона4. Всяка канджи се състои от определен брой черти, които трябва да се изписват в определен ред, и носи определено значение, например "кон" или "жена". Не само това, но комбинирани, те формират съвсем други думи. Например, ако съчетаете канджите за "малък" и "жена", се получава "карбуратор"5. Освен това, канджи имат различно четене в зависимост от това, къде в думата се намират, на колко години сте и какъв ден е. Когато първите европейци стъпили на японска земя, японските мъдреци предложили Европа да възприеме японската писменост като универсален език, който да разбират всички страни. Това е и причината за избухването в последствие на Втората световна война. Не бойте се, тъй като никога няма да ви се наложи да използвате канджи в "реалния живот", защото повечето японци отдавна са се отказали да се мъчат с четене и сега прекарват повечето си време в гледане и игра на Покемон.
    Нивата на учтивост:
    Нивата на учтивост се коренят далеч в античната японска традиция на абсолютно подчинение и конформизъм, социалната кастова система и пълно уважение към йерaрхичната власт, която много американски компании смятат за много полезна, при прилагане на ниво мениджмънт. Те разбира се са прави, но никой не е много щастлив от това В зависимост от това с кого говорите, нивото на учтивост, което използвате, варира. Учтивостта зависи от много неща, като възрастта на говорещия и на отсрещния човек, кое време на деня е, зодията, кръвната група, пола, цвета на бельото ви и т.н. За пример за нивата на учтивост погледнете диалога по-надолу:
    Японски преподавател: Добро утро, Хари.
    Хари: Добро утро.
    Японски съученици: (ахват от шок и ужас)
    Изводът е, че нивата на учтивост са напълно извън способността ви да ги разберете, така че дори не се опитвайте. Примирете се, че ще говорите като малко момиченце до края на живота си и се молете на Бога да не си изядете боя за това.
    Граматическа структура:
    Японският има това, което можем да наречем "интересна" граматическа структура, но може да се нарече още "объркваща", "случайна", "фалшива" или "зла". За да разберете наистина в какво се състои разликата между нормалната граматика и японската такава, вижте този пример:
    Нормална фраза: Иван отиде на училище.
    Същата фраза на японски: Иван Училище на отиде глупости ябълка карбуратор.
    Японската граматика не е за хора със слаби сърца. Нещо повече, не само че нямат думи за "мен", "тях", "той" или "тя", които човек би могъл да използва, без да е изключително груб (японската дума за "ти", например, грубо се превежда като "Дано маймуна да ти издере лицето") , но и заради това, че фразите "Той току-що я уби" и "Аз току-що я убих” звучат по един и същ начин, което значи, че повечето хора си нямат и идея какво става около тях. Предполага се човек да разбере смисъла от контекста, което е немска дума за "много си прецакан".

    ПРИЧИНА ВТОРА:
    Жителите на Япония

    Когато става въпрос за японците, повечето американци си мислят, че те са учтиви, изпълнени с уважение и услужливи (а може би си мислят: китайци). Но е важно да се научи къде свършва истината и започва западният стереотип.
    Разбира се би било безотговорно от моя страна да правя някакви мащабни обобщения за такава голяма група хора, но ВСИЧКИ японци имат следните отличителни черти – те "говорят" английски, те се обличат много добре и всички те са ниски.
    Японската образователна система се контролира от централната власт, която, разбира се, е безпристрастна (заглавие на наскоро публикуван японски учебник по история – "Бели Демони се опитват да отнемат нашата свещена татковина, но Великият и Мощен Бащица-Император ги възпира чрез божествените ветрове: История на Втората Световна Война"). По тази причина, на всички японци се преподава еднакъв курс по английски език, състоящ се от четене на "Кентърбърийски Разкази", гледане на няколко епизода "M*A*S*H" и прочитане от кора до кора на японско-английския речник. Въоръжени с тези изчерпателни познания, японските деца напускат училище, готови да вземат участие в международните бизнес отношения, изговаряйки такива запомнящи се сентенции като "Нямаш шанс да оцелееш, не бързай", както и пишейки рекламни слогани като "Просто драснете това. Това може да е драсването, което ще промени вашия живот" отстрани на ротативка.
    Второ, всички японци се обличат изключително добре. Това си пасва с общото им отношение към спретнатостта и реда. Всичко трябва да е на точното си място при японците, в противен случай малък участък от дясното полукълбо на мозъка им започва да получава пристъпи и настъпват промени в поведението им, което става доста неестествено и с прояви на насилие, докато мърлявостта не бъде ликвидирана. Японците дори СГЪВАТ МРЪСНИТЕ СИ ДРЕХИ. Невниманието и липсата на ред не се толерират от японската общественост и човек с малка гънка на тениската си, който си въобразява че може да я прикрие с блузата си (на която вероятно е изписана ефeктна фраза на английски като "Spread Beaver, Violence Jack-Off!") бързо ще бъде пребит до смърт с мънички мобилни телефони.
    Трето, всички японци са ниски. Наистина, ама наистина ниски. Смешно е някак. Тъй като те не са хора, които ще оставят само европейците и африканците да бъдат високи, японците и само японците въведоха модата на обувките с невероятно гигантски подметки, за да може най-накрая да изглеждат с човешки ръст, при положение, че всъщност височината им предполага, че те са в по-близка родствена връзка с расите на джуджетата и хобитите.
    Японската култура също е много "интересна", с други думи "объркваща" и в някои случаи "опасна". Културата им се базира на концепцията "Вътрешна група/Външна група", като всички японци са във Вътрешната група, а ВИЕ сте в другата. Освен това чувство на отчуждение, Япония произвежда и анимационни филми и широка гама други потребителски стоки, които ви се тикат в лицето 24 часа на ден, седем дни в седмицата. А освен това японците обичат играчки, които да правят палави неща в гащите им, да се къпят по семейному с родителите си и да се самоубиват.
    Японската кухня е нещо, което някои хора наричат "екзотично", но повечето хора определят като "отвратително", а понякога в някои райони и като "Гадост!". Японската кухня е започнала развитието си в древни времена, когато основата на диетата им е бил оризът. На хората толкова им било писнало от ориз, че били готови да ядат кажи-речи всичко друго – от водорасли до други японци. Това е довело до създаването на такива прекрасни гозби като "нато"6, за която мисля, че се предполага да е нещо като фасул, но има вкус на киселина за батерии, и "поки", която представлява пръчица с различни глазури, включващи такива с вкус на стърготини и ягода.
    Въпреки разнообразието от храни японците успяват да приготвят всичко, което ядат, от чая до сливите, по такъв начин, че да има вкус на пушено говеждо.

    ПРИЧИНА ТРЕТА:
    Вашите колеги

    Като че ли ученето на езика не е достатъчно трудно, та по някаква причина курсовете по японски привличат типа студенти, който ви кара да си мечтаете Земята да бъде ударена от комета. Има няколко основни типа студенти, на които е вероятно да попаднете. Това са Аниме отакуто, Многознайкото и Телето в железница.
    Аниме откуто е може би най-често срещаният и най-досадният от тях. Има няколко особени предупредителни белега, по които можете да го разпознаете преди да е станало твърде късно: носи една и съща тениска с Neon Genesis Evangelion всеки ден, има повече от един ключодържател с аниме герой на него, носи очила, изрича фрази на японски, които той самият не разбира (неща като "Да! Никога няма да ти простя!"), нарича те –chan, прави неясни забележки за японската култура и най-често се проваля. Трябва да сте изключително внимателни и да не му позволите да усети, че ви е страх или жал, защото моментално ви налита, като изсмуква едновременно времето и търпението ви и от вас остава само безжизнена сянка.
    Отчаян за човешка топлинка и компания, той ще ви покани на клубната си среща, аниме излъчвания, конвенции и всякакви други неща, които изобщо не ви интересуват.
    Типичният многознайко има за гадже японка/японец и поради това "въртешен информатор" за японската култура, и внезапно се оказва експерт-академик за всичко, свързано с Япония, без дори да е прочел една книга за страната през целия си живот. Ще забележите многознайкото, ако внимавате за следните предупредителни белези: самоуверена усмивка, отговаря на повече въпроси, отколкото му се полага, в повечето случи грешно, разпитва преподавателя за най-различни неща, а след това оспорва отговорите (типичен пример: Студент: Какво означава "охайоу"?; Преподавател: Означава "добро утро"; Студент: Приятелката ми каза друго…), греши, говори много за японската кухня и греши, дава дълги и ненужно детайлни отговори, които са грешни, и се проваля.
    Телето в железница е този тип, който се е захванал с японския защото: 1) е мислел, че звучи забавно; 2) е мислел, че е лесно; или 3) е имал нужда от курса, за да може да набере кредити и да завърши. Този тип е покрит с маска на страх и ужас от момента, в който влезе на занятие, докато излезе, защото вътре в главата си постоянно чува писъците на своето бъдеще, което в момента прецаква брутално. Обикновено се проваля.
    Въпреки че много от студентите, които се захващат с японския, са умни, работливи и свестни хора, нито един от тях няма да е във вашия клас.

    В заключение:

    Ако успеете да преодолеете трудността, обществото и колегите си, вероятно ще установите, че японският е забавен и удовлетворяващ език. Все пак това не е много сигурно, защото никой още не е стигал до този етап. Но, хей, сигурен съм, че ТИ си различен.

    Бележка на автора: Цялото това есе, въпреки че не е лишено от някоя и друга истина, е шега и трябва да се възприема като такава. Самият аз съм магистър по Японистика и въпреки че не ми беше лесно, обичам езика и смятам, че всеки трябва да му даде шанс.
    Трябва да сте готови за много болка.
    Щастливо учене!


    1 Същинският произход на думата "холокост" е от латинската дума holocaustum, i N, която означава "жертвоприношение чрез изгаряне" (от гръцкото holokauston, kaiein – горя); holi – цялостен, causm (от causa) – причина, мотив, в името на – бел. Alexis

    2 Гайджин – [gaijin] – чужденец; – бел. Alexis

    3 Канджи – истинското японско название на това, което ние наричаме йероглифи – бел. Alexis

    4 Канджи всъщност са: 1945 задължителни, използвани в ежедневния живот; тези + още 2928 се използват за изписване на имена; три JIS стандарта, които съдържат още 15 781 канджи; и още до 80 000 редки канджи (гайджи) – бел. Alexis

    5 Всъщност нито един от намерените от мен различни начини за изписване на карбуратор не съдържа която и да е от двете канджи, но един от популярните начини за изписването на думата [kikaki] с канджи включва тези, чиито самостоятелни значения са: привкус, превръщам се/омагьосвам и инструмент. – бел. Alexis

    6 Нато [nattou] – ферментирали соеви зърна – бел. Alexis

    Source: http://shadowdance.info/design/index800.htm

    Category: Хумор | Added by: rendeto (07.11.2006) | Author: неизв. | Превод: Alexis & Matrim
    Преглеждания: 616 | Comments: 1
    Общо коментари: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *:
    Кой е тук
    Посетители онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0
    Мини-чат
    Избрано
    Случайна мисъл
    Да се греши е човешко, но за да объркаш наистина нещата ти трябва компютър.

    Знаете ли, че...
    Ангинофобия (Anginophobia) се нарича страхът от сърдечен инфаркт.
    Статистика

    Copyright Времегубка © 2018
    Site managed by uCoz