Откъде е дошло времето? Винаги ли е съществувало или хората са си го измислили по някое време? Дали то е нещо, което имаме само ние, жителите на Земята, или е дошло на нашата планета от Космоса? Как мислите? Сега - намираме се в настоящето. Това е сега. То се случва постоянно и няма продължителност във времето. "Сега" е точно този момент, в който четете тези думи. Времето "сега" е времето, което един точен часовник показва в дадения момент. Точно както стрелките на часовника се движат непрекъснато, така се сменя и настоящето време. Ние можем да си спомняме миналото и да мечтаем за бъдещето, но живеем само в настоящето. Къде се намира "сега"? - настоящето е разположено между миналото и бъдещето. Представете си, че карате бавно колело по улицата на Времето. На това колело "сега" леко се отдалечава от миналото и се движи към бъдещето. Колелото се движи, но за този, който е на колелото, винаги е "сега". Не губете време! Времето непрекъснато се движи, както самолетите се движат в небето. Затова, ако ви се удаде възможност да свършите нещо полезно, направете го незабавно! Както се казва, уловете мига! Не пропускайте шанса си! Действайте сега, преди да е станало късно! Настоящата възможност е безценна. Бъдете мъдри и я използвайте, преди да е отлетяла безвъзвратно в миналото!
Летящото време - Миговете
За един единствен миг, можете да се намръщите, да се усмихнете, да махнете с ръка и често дори не обръщате внимание какво сте направили. В един единствен миг, състезателят може да загуби или спечели състезание. Миговете идват и отлитат със скоростта на светлината. Незабравими мигове - независимо дали искаме или не, някои мигове остават завинаги в паметта ни. Всеки един от нас има в живота си такива мигове на успехи, разочарования, ужас или смайване. А дали е възможно да спрем мига? За такъв случай се използва фотоапарата. Натискате копчето. Щрак. Блясва светкавица. Готово. Мигът е запечатан. Всичко става само за миг, кратък, но достатъчен, за да се направи снимката. По-късно тази снимка ще припомня мига, в който е направена. В един миг ли възникват гениалните идеи? Случвало ли ви се е някога в един миг да ви осени блестяща идея? Проблясъци на вдъхновение или велики открития често спохождат човека в най-неочаквани мигове - дори тогава, когато той си лежи в горещата вана. Но по-добре е да имате гениална идея в неподходящ момент, отколкото глава без идеи!
Пулсът на времето - Секундите
Секундата е наречена така, защото е втората по значимост частица от часа. Първата, основната част на часа, е минутата. Една минута е съставена от 60 секунди, 3600 секунди съставят един час, а 86400 секунди съставят едно денонощие. За една секунда можете: да направите една крачка, да се обърнете, да подскочите. Какво още можете да направите за една секунда?
Минутите
Минутата е малка част от времето. Една минута се състои от 60 секунди, а 60 минути съставят един час. Минутата е подходяща единица за време, чрез която да проверите някои свои способности - например: колко думи можете да напишете за една минута; колко клякания ще направите; какво разстояние ще преплувате; колко солетки ще изядете и т.н. Ако се опитате една минута да не правите абсолютно нищо, просто да стоите и да чакате, тя по всяка вероятност ще ви се стори ужасно дълга и ще измине много бавно. Ала когато сте увлечени в игра или някаква работа, минутите като че ли летят.
Часовете
Един час се състои от 60 минути, но хората не винаги са го знаели. Египтяните например, се научили да разделят денонощието на часове, като наблюдавали движението на Слънцето, но този начин не им вършел работа, когато било облачно. В Древен Китай за измерване на времето използвали горящи благоуханни пръчки. В течение на деня пръчиците излъчвали различен аромат и хората определяли кое време на деня е по променящата се миризма. Всеки ден вие се храните, спите, ходите на училище, играете, като не загубвате чувството си за време, измервано с часове. Човешкият организъм е привикнал към определен часови режим, добре знае кога е настъпил часа за обяд или сън и не закъснява да подаде сигнал за това.
Денонощията
Добър ден! Лека нощ! Земята се върти около остта си, настъпва ден, сменя го нощ, после отново настъпва ден, и отново нощ... и така непрекъснато. Ден е, когато Земята е обърната към Слънцето с тази си страна, на която сме ние. Нощ е, когато Земята се е завъртяла в такова положение, че Слънцето не огрява нашата половина. Едно пълно завъртане на Земята около оста й продължава 24 часа - едно денонощие. В един и същи момент часовниците на различни места на Земята показват различно време на деня или ноща. Например, когато в Ню Йорк е 7ч. вечерта, в Лондон е полунощ. Когато пътуваме на големи разстояния, ние преминаваме от един часови пояс в друг и се налага да преместваме стрелките на часовника си, за да го сверим с времето в часовата зона, в която се намираме. Новият ден започва с изгрева на Слънцето на изток. С напредването на деня Слънцето се издига все по-високо на небосклона, а след това започва да слиза на запад. През ноща Луната и звездите изминават подобен път. По обяд Слънцето достига най-високата точка на небосвода. В този момент нашата страна на Земята е най-пълно огряна от слънцето.
Седмиците
Седем дни и седем нощи - взети заедно те образуват седмицата. Отделните дни на седмицата си имат своето предназначение: един или два дни за почивка, дни за пазаруване, за разходка в парка, за спорт.
Дните на седмицата: Понеделник - първият ден на работната седмица. Наречен е от римляните на името на Луната; Вторник - английското наименование (Tuesday) идва от името на англосаксонския бог на войната Тиу. Френското (lundi) и италианското (martedi) - в чест на бога Марс; Сряда - французите (mercredi) и италианците (mercoledi) нарекли този ден на бога Меркурий; Четвъртък - английското Thursday произхожда от „ден на Тор“, преведено от латински dies Jovis — „ден на Юпитер“. (Юпитер и Тор са богове на гръмотевиците) Първоначално четвъртък е бил наричан Thundersady — „ден на гръмотевиците“); Петък - в римската империя „петък“ е посветен на богинята Венера - „Veneris dies“; Събота - произходът на думата събота е свързан с еврейската дума шабат. Тази връзка е видна и при различни западни езици: нем. Sabbat, френ. le samedi, итал. il sabato, исп. el sábado. Английската дума Saturday произлиза от dies Saturni, денят, който римляните посвещавали на Сатурн; Неделя - седмият ден от седмицата. На някои места неделя се счита за първия ден от седмицата (САЩ, Великобритания). В римската империя „неделя“ е посветена на Слънцето - „Solis dies“.
Месеците
Сигурно сте забелязали Луната? С всеки изминат ден тя изменя формата си - от тънък сърп се превръща в полукръг, след което отново започва да намалява. Луната обикаля около Земята. За това за нас са видими различни по големина части от нейната осветена от Слънцето повърхност. Тези различни видими форми се наричат лунни фази. Периодът, за който Луната преминава през всичките си фази (от едно новолуние до следващото), се нарича лунен месец. Той продължава 29 и половина дни. Това е равно на четири седмици и близо ден и половина. Обратната страна на Луната - Обикаляйки около Земята, Луната същевременно се върти и около своята ос. Тя се завърта веднъж около оста си за същото време (почти 28 дни), за което прави и една пълна обиколка около Земята. Това е причинита никога да не можем да видим неосветената страна на Луната, но все пак тя съществува. За да установите колко дни има всеки месец, можете да използвате пръстите на ръката и разстоянията между тях. Палецът се пропуска. Наречете показалецът януари, разстоянието между него и средния пръст - февруари и т.н. Когато стигнете юли, започнете отново с показалеца, за да обозначите август. Всички месеци, за чието означение сме използвали пръсти, имат 31 дни. А месеците, за които сме използвали разстоянията между пръстите, имат 30 дни, с изключение на февруари. Той има 28 дни, а всяка четвърта година е високосна и тогава има 29 дни.
Януари - 31 дни, наречен на името на двуликия бог Янус; Февруари - 28 дни, води името си от Фебр - римски празник на пречистването; Март - 31 дни - наречен на Марс - римския бог на войната; Април - 30 дни - от римската дума aprilis, свързана с богинята Венера; Май - 31 дни, наречен на богинята Майа, майка на бога Меркурий; Юни - 30 дни, наречен на името на Юнона, римска богиня на любовта и брака; Юли - 31 дни - на Юлий Цезар, римски военоначалник и император; Август - 31 дни - на първият римски император Август; Септември - 30 дни - името му произлиза от латинската дума septem - седем, тъй като той бил седмия месец в календара на римляните; Октомври - 31 дни - от octo - латинска дума за осем; Ноември - 30 дни - името произлиза от novem - латинската дума за девет; Декември - 31 дни - от латинската дума decem.
Сезоните
Сезоните отбелязват смяната на годишните времена. Всички знаем кои са четирите сезона: пролет, лято, есен, зима. Но горещите страни, които са близо до екватора, имат само два сезона - влажен и сух. Всеки от нашите четири сезона продължава приблизително три месеца - това е годишен периоден цикъл. Пролетта и началото на новия живот . Студовете си отиват и времето се затопля, цветята разцъфват, птиците снасят яйца, на бял свят се появяват малките на животните. Християните празнуват Великден (Възкресението на Христос). Евреите празнуват своята Пасха, за да отбележат избавлението си от робството в Египет преди много, много години. Великолепието на лятото . Време е за дългата лятна ваканция, за игри и забавления. В градове и села се устройват летни панаири, луна паркове, а много страни празнуват през лятото националните си празници. Лятото е времето, за което много от нас мечтаят и изживяват най-хубавите и приятни неща в живота си. Есенните дни на благодарността. През есента в много страни има празници на богатата реколта. Есентта покрива наоколо всичко с пъстроцветните си багри, подобно на художник. Зимните празници. Зимата е времето на шумни празници, които събират близките в топлите домове край трапезата. Всичко е покрито от бял пухкав сняг и земята изглежда толкова нежна и чиста.
Годините
Една година е времето, за което Земята прави една пълна обиколка около Слънцето. За това на нея са й необходими 365 дни и четвърт ден, или 12 месеца, или 52 седмици и един ден, или 8766 часа, или 525960 минути. В календарната година има точно 365 дни. На всеки четири години от четвъртинките дни се събира цял един допълнителен ден - 29 февруари. Такива години наричаме високосни. С години отбелязваме своята възраст. Върнете се към последната година - колко нови неща сте научили! Колко сте преживяли! И какви ли открития ви предстоят да направите тази година? Всяка година вие ставате малко по-високи, малко по-силни и това продължава примерно до 20-годишна възраст. Всяка година стволовете на дърветата стават по-дебели. Ако разрежем ствола на едно дърво, ще забележим по-тъмни и по-светли кръгове. Всеки от тях се е образувал при нарастването на дървото през съответната година. Наричат се годишни кръгове и съответстват на една година живот на дървото.
