В “Книга на царете” от Стария завет се крият сведения за някогашното посещение на царицата на Сава в двора на Соломон в Йерусалим. С помощта на различни загадки, чието съдържание не е достигнало до наши дни, тя искала да изпита легендарната му мъдрост. Македа останала удивена и много радостна от факта, че слуховете относно израелския цар са напълно вярни: "Истина се говори значи в моята страна за твоите дела и мъдрост! А аз не вярвах, докато не дойдох и не се убедих със собствените си очи. И виждам, че не бе ми казана дори половината от истината. Ти си по-добър и мъдър дори от разпространяваната мълва. Блажени са твоите хора, блажени са всички твои ратаи, които стоят около теб през цялото време и слушат думите ти!"

Много подробни описания на срещата на двамата антични монарха от два различни континента са направени в древната етиопска хроника от 13 век - Kebra Nagаst ("Величието на царете"). Описано е библейското възникване на човечеството, историята за Соломон и Македа, възникването на втория Заян (Zion) в Африка и залеза на Израел. Не е учудващо, че тези събития са разгледани толкова подробно: те са фундаментални за етиопската православна църква и династията на Соломон, които са продължили да съществуват и до днешно време с техния последен император Хайле Селасие. Книгата доказва израелския произход на законните етиопски царе, пътуването на табернакула (дарохранителницата) и изборът на Господ да сътвори земния си дом именно в земите на Етиопия. Табернакул, или преведено също дарохранителница, е мястото където става свещения контакт между човека и Бога.

Соломон, цар на Израел и Юдея, е втория син на Батшеба (Batseba) и Давид I. Израелските царе били известни с това, че често се влюбвали и то в най-различни екзотични жени. Така бащата на Соломон ненадейно срещнал в една къпалня Батшеба, жена с възхитителна красота. Определено връзката им не се е осъществила лесно, тъй като жената била омъжена за един от войниците на Давид I, на име Юрия (Uriah). Царят преспал с Батшеба и тя забременяла, а той искал да потули случилото се и се опитал да направи така, че Юрия да е по-често в брачното ложе при своята жена. Но той се възпротивил, тъй като не му се нравeла идеята да стои вкъщи при жена си, докато неговите другари воюват.В отговор на това Давид I решил да погуби войника като го пратил на бой, където в една битка юнакът намерил смъртта си. След това, когато Батшеба вече била “свободна”, царят я взел за своя жена.

Първият им, извънбрачно заченат, син Absalom загинал по време на едно въстание, а на трона се качил Соломон, вторият им син, плод на вече узаконената царска връзка. Той управлявал от 961 - 922 г пр. Хр. По време на неговото управление царството достигнало най-голям мащаб. То се простирало от Euphrat до Philisterland и границата с Египет.

Нарастването на империята по това време се дължало преди всичко на силно развиващата се външна търговия. Соломон започнал строеж на свещен храм в Йерусалим и бил безкрайно уважаван от хората заради своята мъдрост. На него са посветени някои от древните писания от Стария завет: Мъдростите на Соломон и Песен на песните. След смъртта му царството не успява да удържи на нападенията на северните племена и се разпада.

Етиопската следа се базира на Стария завет, където се упоменава срещата на Савската царица, владетелка на Шеба, със Соломон. Повечето изследователи считат, че митичната родина на Савската царица е съвременен Йемен. Но етиопската легенда поддържа, че тя е пристигнала от сърцето на Африка и е родила соломоновия син Менелик, основал съществувалата до свалянето на император Хайле Селасие в 1974 г. монархия на територията на Етиопия. Местната “библия” “Кебре Негаст” отбелязва, че Менелик посетил Соломон и отнесъл ковчега в родината си. Много векове сакралният предмет променял местонахождението си, но последното му убежище станал храмът “Света Мария от Цион” в етиопския град Аксум. В миналото кивотът бил изнасян веднъж в годината от църквата, покрит с платно, което да закриля вярващите от неимоверната му мощ, но за да бъде съхранен, първосвещениците създали негов дубликат, наречен “табот”.

Отшелникът Хебрелебанос Теклемариам, който сега охранява ковчега, никога не разговаря с външни лица и отказва интервю с журналистите. Според поверието той няма право да изостави поста си и напусне пределите на храма до края на живота си и може да се докосне до ковчега едва след настъпването на Страшния съд. Никой, дори и главния йерарх на храма, не се допуска в близост до ковчега, но патриархът на етиопската православна църква Абун Паулос твърди, че е видял светинята със собствените си очи и тя отговаряла напълно на описанието в Стария завет.

Историкът Белаи Хидей припомня, че Етиопия е единствената държава на африканския континент, която никога не е колонизирана и е оставала независима в по-голямата част от историята си. Днес духовното и материално пространство на Етиопия е разделено между християни и мюсюлмани, а страната е в конфликт със Судан. Въпреки това местните жители вярват, че кивотът закриля страната им от неприятели и бедствия, както някога Израил. Пазителят на кивота е убеден, че “всички в Етиопия живеят в мир, защото силата на кочега бди над тях”.