След 77 години в гроба бурятски лама е като жив. Това не е мумия, тъканите са меки, ставите са подвижни, кожата е гъвкава, коментират експерти. Итигилов може да не е мъртъв, а да е в дълбока медитация и част от съзнанието му да продължава да е в тялото. Науката досега не се е сблъсквала с такова чудо. Тялото на руски лама е останало нетленно в Бурятия 77 години и главата на руските будистки свещенослужители Пандит Хамбо-лама Даши-Доржо Итигилов XII все още изглежда като жив. През 1927 г. 75-годишният Пандит Хамбо-лама Даши-Доржо Итигилов XII, седнал в поза лотос, медитирал известно време и престанал да дава признаци на живот. Монасите положили тялото, както било в поза лотус, в ковчег, засипали го със сол и го погребали. Още приживе ламата оставил завещание, в което наредил тялото му да бъде извадено от гроба два пъти - след 30 и след 75 години. За първи път монасите в Бурятия изкопали ламата две години по-рано от указания срок, видели, че тялото не се е променило и отново го заровили. През 1973 г. гробът на Итигилов отново бил разкопан, този път по инициатива на самите будистки монаси. За трети път тялото на ламата било извадено през 2002 г., било закарано в Иволгинския дацан, разположен на 30 км от Улан Уде, и било поставено в стъклен саркофаг. Историята познава не един случай, когато телата на починали хора са се съхранили прекрасно в течение на много години но обикновено за целта починалите са били специално мумифицирани. Значителен успех в мумифицирането са постигнали древните египтяни. Те пренасяли тялото на покойника в храма, където се извършвал продължителния ритуал на балсамиране. Жреците изваждали вътрешностите на починалия, а сърцето погребвали в специален съд заедно с покойника. С метален инструмент изваждали през ноздрите мозъка на починалия. Напълвали коремната кухина с благовония и поставяли тялото в натриева основа в течение на 70 дни. След това го увивали в ивици тъкан, намазани със специална смес. С мумифициране се занимавали не само древните египтяни, но и южноамериканските индианци гуанчи, и скитите. В съвременната история най-известният случай на балсамиране е на тялото на Владимир Ленин, извършено през 1924 г. от Борис Збарски и Владимир Воробьов. Според историка Луис Фишер през 30-те години на миналия век западни вестници започнали да пишат, че в мавзолея на Ленин лежи не мумия, а восъчна фигура и съветските власти решили да пуснат група журналисти да видят светинята. Проф. Збарски обяснил пред събралите се, че методите за мумифициране се пазят в тайна, предрекъл, че тялото ще остане във вида, в който е, поне сто години, след което отворил херметически запечатаната стъклена витрина, ощипал Ленин по носа и завъртял главата му наляво и надясно. По-късно съветските специалисти от лабораторията към мавзолея на Ленин, освен тялото на Йосиф Сталин, балсамирали още седем тела на Георги Димитров, на монголския лидер Чойбалсан, на президента на Чехословакия Клемент Готвалд, на виетнамския вожд Хо Ши Мин, на анголския лидер Агостино Нето, на севернокорейския диктатор Ким Ир Сен и на президента на Кооперативна република Гвиана Линдън Форбс Бернхем. По различни исторически причини повечето от мумиите вече са погребани. "Действащи" са само мумиите на Ленин, на Хо Ши Мин и на Ким Ир Сен. На територията на бившия СССР има още една мумия - на прочутия хирург Николай Иванович Пирогов. Гробницата с мумията на Пирогов се намира в подземието на църква в град Виница. Не е известно по какъв начин е бил балсамиран Пирогов, но тялото му се е запазило много по-добре от тялото на Ленин. Разрешение за балсамирането на Пирогов дал Светият синод в Петербург, което е уникален случай в историята на християнството. Църквата, отчитайки заслугите на Пирогов като примерен християнин и световно известен учен, разрешила тялото му да не бъде предадено на земята, а да остане нетленно, "за да могат учениците и последователите на благородните богоугодни дела на раб Божий Н.И. Пирогов да могат да виждат неговия светъл лик". Днес съществува метод на мумифициране, който позволява много дълго време телата или части от тях да се запазват в идеално състояние. Така наречената пластинация е изобретена от скандално известния доктор Хагенс, който използва този метод за изготвяне на експонатите за своите изложби. Но има и случай, когато мумифицирането е ставало и без човешко участие През 1984 г. на атлантическото крайбрежие на Канада бяха намерени телата на трима английски моряци. Учените установиха, че ледът, ниската температура на въздуха и студеният вятър са станали причина мумиите, които са на около 150 г., да изглеждат като живи хора. Друга известна мумия е Йеци, намерен преди няколко години в Алпите, на границата между Италия и Австрия. Не само ледът може да съхрани човешкото тяло, но и блатото. Това се потвърждава от мумията, намерена в блато в Дания през 1950 г. Такива мумии са открити и в Англия. А мумиите, намерени в перуанските пустини са доказателство, че телата могат прекрасно да се запазят и при доста висока температура на въздуха. Сред естествено мумифициралите се тела особено място заемат мощите. Учените обясняват образуването на нетленни мощи с изсъхване на тъканите или с торфено дъбене при голяма влажност и недостиг на кислород. Но понякога телата не се разлагат и при съвсем неподходящи условия. Хамбо-лама Итигилов не е единственият нетленен будист. В тхиенския храм Дау, на 23 километра от Ханой вече 300 години седи в поза лотус мумията на някогашния управител на манастира, Ву Кхак Мин. Според легендата, в края на дните си Мин се уединил в една кула на пост и молитва, и разрешил на учениците си да отидат при него едва, когато престане да бие молитвеният му барабан. След сто дни Мин се обърнал към монасите: "Дойде време да напусна този свят. Когато духът ми отлети от тялото, изчакайте месец. Ако почуствате дъх на тление, погребете ме, както изисква обрядът. Ако няма тление, оставете ме тук, за да мога вечно да се моля на Буда!" След смъртта тялото на Ву Кхак Мин не започнало да се разлага. Монасите го покрили със сребърна боя, за да го предпазят от насекомите. След като Виетнам получава независимост, мумията е изследвана с рентген и лекарите са се убедили, че наистина става дума за човешко тяло, а не за статуя. Изследването е показало, че мозъкът и вътрешните органи на Ву Кхак Мин са недокоснати, а тялото не е било балсамирано. В тропически Виетнам, където влажността на въздуха достига сто процента, мумията на Мин не се е овлажнявала, а е изсъхвала. При изследването й тя е тежала само 7 кг. Според едно от будистките течения в Япония, има начин за "пожизнено мумифициране". През 9-и век монахът Кукай основал езотеричното течение Сингон. Една от идеите на основателя на течението била идеята "Сокусин Дзьобуцу" - "да станеш Буда в собственото си тяло". За целта се изисквала сложна подготовка. Тръгналият по този път трябвало след молитви и медитация да пристъпи към финалния етап от живота си, който продължавал най-малко хиляда дни. През този етап се изисквали неподвижност, изключване от околния свят, съзерцание и особен режим на дишане, като храната ставала все по-оскъдна. Организмът на праведника преминавал на режим на хранене от собствените тъкани и в края на фазата човекът ставал кожа и кости. Оставяли трупа да изсъхне, като тялото не се подлагало ни никаква допълнителна обработка. Но не всички успявали да се превърнат в нетленна мумия. Мнозина умирали преди да измине необходимият срок и тялото се разлагало. Прочутият японски будистки монах Енку, който е изразял от дърво над 5000 статуи на Буда, се опитал да се мумифицира приживе, но претърпял неуспех. И все пак случаят с бурятския лама е различен. Тялото му не е изсъхнало. Нещо повече, когато случайно наранили кожата му, от раната се показала червена желеобразна маса, в каквато се е превърнала кръвта на Хамбо-лама Итигилов. Ръководителят на екипа, изследвал тялото на ламата, Виктор Звягин, сочи: "Това не е мумия. Не открихме никакви следи от балсамиране. Тъканите са меки и прекрасно запазени, ставите са подвижни, кожата е гъвкава". За всичко това учените нямат абсолютно никакво обяснение, още повече, че при спектрален анализ на тъканите в тях не е открито нищо, което да ги отличава от тъканите на жив и напълно здрав човек. Далай лама 14-и смята: "Много будистки монаси виждат смъртта, реално умирайки по време на медитация и по този начин се освобождават от земното съществуване. Те могат да медитират десетки години (и телата им не се разлагат). Пример за това е медитиращият лама в Бурятия, чието тяло е нетленно вече над 70 години…". Далай лама допуска, че Итигелов е в състояние на дълбока медитация и част от съзнанието му - намши, продължава да е в тялото. Някои имат и друго обяснение за нетленния Хамбо-лама Итигелов. Привържениците на тази хипотеза цитират думите на Буда Шакямуни, че всичко съществуващо на Земята е илюзия, няма нищо, нито нетленното тяло, нито нас самите.
