Европейците остават смаяни когато откриват, че островите са гъсто населени с хора от непозната раса - високи и атлетични с бяла кожа, руси коси и сини очи. "Пред тях изглеждахме дребни и жалки" - записва в дневника си един от монасите, съпровождащи експедицията. Така Европа се сблъсква с една от най-големите загадки на историята.

Гуанчите, както по-късно испанците нарекли коренното население на островите (те самите се наричали "винчери"), все още живеели в каменния век. Не познавали металите, основните им оръжия били каменните брадви и дървените копия. Говорели странен "свистящ език", чрез който можели да общуват по между си на разстояние от 14 километра (!). Жителите на островите нямали никакво понятие от корабоплаване и очевидно били прекарали хилядолетия в пълна изолация, твърдо убедени, че са единствените хора на света. Но въпреки това те имали добре изградена обществена система с крал, аристокрация, простолюдие. Островът им бил заселен също и от огромни глутници от диви кучета, които местните използвали за храна. Там обитавали и особена порода птички които после в Европа били наречени канарчета по името на островите. Канарските острови обаче носят името си не от красивата птичка, а от кръвожадните кучета (на латински "канис").

Извършените през миналия и началото на този век изследвания показват, че антропологичния тип на гуанчите няма аналог на хиляди километри от островите им. Има поразително сходство между черепите на древните гуанчи и тези на кроманьонците. Открита е и очевидна близост между расовия тип на гуанчите и населението на Скандинавия. Когато европейците се появяват на островите, цивилизацията на гуанчите се е намирала на стадия на неолита. Но има неща, които говорят, или за контакти с други древни цивилизации, или за съхранени знания от време, когато предците на гуанчите са били на далеч по-високо културно и цивилизационно равнище. Макар, че по-голяма част от коренното население живеело в пещери, археолозите намират на някои от островите каменни постройки напомнящи рицарските замъци от ранното Средновековие, остатъци от стени, храмове и дори постройки, за които се предполага, че са древни астрономически обсерватории наподобяващи мегалитните строежи в Европа. В същото време гуанчите били един от няколкото народа на планетата, които са мумифицирали своите покойници. Те са използвали за тази цел същите растения, които и индианците живеещи край езерото Титикака. На острова са открити следи и от неизвестна писменост.

Гуанчите изчезнали напълно още в началото на ХVІІІ в. По-точно казано - били изтребени. Още през 1391 г., когато островитяните, които са слънцепоклонници (с жреческа каста и дори нещо като монашески орден, съставен от девици посветили се на бога Слънце), убиват 9-ма католически мисионери, по лична заповед на папа Урбан VІ испанците устройват първото масово клане на Канарските острови. В началото на ХV в. тук се установил френският кондотиер Жан дьо Бетанкур, решил да превърне островите в свое кралство. Започва жестока война, която трае повече от един век, преди да бъде смазана съпротивата на почти невъоръжените аборигени. останалите живи гуанчи се смесили със завоевателите, което е потвърдено от антропологичните изследвания на днешните островитяни, и били претопени. Най-новите изследвания показват, че населението на архипелага включвало няколко антропологични вида - един сходен с този на населението от Северна Африка през неолита, другият - средиземноморски. А именно хората от третия тип са господстващата каста, от техните среди била и местната аристокрация.