|
|
Статии
Орденът на рицарите-тамплиери
На 13 октомври 1307 г. се провежда съдебния процес срещу рицарите-тамплиери, останал като една от най-мащабните политически чистки в историята на Европа. Предполага се, че именно той е допринесъл за суеверния страх от фаталния ден петък, 13-ти.
Това рицарско братство било основано от деветима френски благородници, за да защитава християнските поклонници на Божи гроб от мюсюлманските нападения. През 1128 г. църковният събор в Троа одобрил съществуването му, а Св. Бернар (отец Бернар дьо Клерво) съставил устава, по който давали обет за бедност, целомъдрие и подчинение. Храната на рицарите се ограничавала с хляб и вода. Забранявала се употребата на месо, мляко, плодове и вино, както и всякакви други белези на разкоша. Нарекли се ”рицари на храма” (от temple - англ. храм) след като йерусалимският крал Балдуин II им предоставил сграда в близост до мястото, където 1000 години преди това се извисявал вторият юдейски храм.
Още по време на битките с мюсюлманите те умело съвместявали военното дело с финансови операции, които увеличили богатството им. В началото на XIV в. орденът бил вече кредитор на много европейски монарси. Организацията не признавала държавните граници. От монашеско братство тя се превърнала в първата международна финансова институция. Тамплиерите притежавали банки във всички страни, а това им давало неподозирана власт. Те били капиталисти в една средновековна система. Появил се страх, че ако пожелаят, могат да свалят европейските монархии.
Тези подозрения, както и отказът на тамплиерите да плащат данъци на френската корона, развързали ръцете на френския крал Филип IV Хубави. Според едни той искал да защити вярата и чистотата на нравите. Според други искал просто да сложи ръка на несметните богатства на ордена, но естествено предпочитал това да не прилича на грабеж, а на наказание за грехове. За целта започнал тайни преговори с папа Климент V (също французин) с искане да започне разследване на делата в ордена.
На 22 септември 1307 г. кралският съвет решил да бъдат арестувани всички тамплиери на територията на Франция. Командирите на военните отряди и местните инквизитори не знаели до последния момент какво трябва да направят - заповедите пристигали под формата на запечатани пликове, които трябвало да бъдат разпечатани на сутринта в петък, 13 октомври.
Те били подложени на чудовищни изтезания, за да направят признания за ерес, содомия, човекоядство, богохулство и култ към дявола. Онези, които после се отказвали от показанията си, били веднага изгаряни на клада. Така в пламъците загинали 140 тамплиери заедно със своя Велик магистър Жак дьо Моле. Още 54 последвали съдбата им през 1311 г.
През май 1312 г. Климент V oбявил разпускането на ордена.
През XVIII в. една от германските масонски ложи възкресила легендите за рицарите на храма и се обявила за техен приемник. Барон Карл Хунд твърдял, че седмина от тях, начело с Оверне Пиер д’Омон, успели да избягат, преоблечени като каменоделци. Край бреговете на Шотландия те се срещнали с великия магистър Джордж Харис и решили да запазят ордена. На Ивановден 1313 г. избрали Пиер д’Oмон за свой велик магистър. За да избягнат преследването, тамплиерите започнали да използват зидарски знаци като пароли. Така започнало повторното разпространение на ордена, но във франкмасонски формат.
Гербът на ордена изобразявал двама рицари, възседнали един кон - според някои това символизирало обета за бедност, даден от рицарите, според други - дуалистичната им същност - те са едновременно и рицари, и монаси.
|
| Category: Любопитно | Added by: rendeto (28.12.2006)
|
| Преглеждания: 959
|
|
| Кой е тук |
|---|
Посетители онлайн: 1 Гости: 1 Потребители: 0 |
| Избрано |
|---|
Случайна мисъл
Умният обича да се учи, глупакът да поучава.
Чехов
Знаете ли, че...
Ихтиофобия (Ichthyophobia) се нарича страхът от риби.
|
|