Начало | Регистрация | Вход | RSSСр, 12.12.2018, 11:21

Времегубка

Меню
В раздела
Хумор [129]
(Без) Полезно [9]
Размисли [15]
Любопитно [18]
Мистично [7]
Анкета
Пиете ли и какво?
Total of answers: 286
Приятели
  • Времегубка
  • Статии

    Начало » Статии » Любопитно

    Статуите на остров Пасха

    Остров Пасха (Рапануи - Pascua, Rapa Nui), е вулканичен остров в источната част на Тихия океан с площ 165,5 квадратни километра. Най-високата му точка достига 539 метра. Принадлежи към територията на Чили и има население около 2 000 души. Най-разпространеният поминък е риболовът и овцевъдството. Административният център на острова е Ч Ханга-Роа. Разстоянието от чилийския град Валпарасио до него е 3 600 км. Открит е през 1772 година в деня на Пасха от нидерландския мореплавател Роггевен. Смята се, че островът е едно от най-уединените кътчета на земята.

    Всичко, което е свързано с острова е забулено в тайни. От къде са се появили първите му обитатели? Как са попаднали там?. Как и защо са изваяли повече от 600 гигантски каменни статуи?

    Първите европейци попаднали на острова по време на празника Пасха през 1772 година били холандски моряци. Те открили, че на това малко парче земя мирно съжителстват представители на три различни раси - чернокожи, червенокожи и, най-накрая, съвършенно бели хора. Всички били много преветливи и дружелюбни.

    Но все пак, най-увлекателното и тайнствено откритие на остров Пасха били големите каменни статуи, наричани от местните жители моаи. Голяма част от тези статуи достигат височина от 4 до 10 метра и тежат до 20 тона. Единици, достигат тегло повече от 90 тона и имат исключително големи размери. Представляват фигури с много големи глави с тежки изпъкнали брадички, големи уши, масивни тела и… без крака. Някои имат шапки на главата изработени от червен камък и се предполага, че са вождове, обожествени след смъртта си.

    Местните жители се покланяли пред божество, което наричали Мак-Мак. На територията на острова били намерени дървени таблички с издълбана на тях писменост. Повечето от тези таблички били изгорени от европейците, но все пак малка част била съхранена като по чудо. Тези писмени носители наречени ронго-ронго били изписани по специфичен начин - първо отдясно наляво, а после обратно, отляво надясно. Специалистите все още не са успяли да разшифроват издълбаните текстове.

    Писмени исторически записи за остров Пасха нямало и със смяната на поколенията, устните разкази за традициите и културата на островитяните ставали все по-размити и по-размити. Аборигените разказали на капитан Кук, че са се сменили 22 поколения от времето, когато вождът Хоту Матуа довел техните предци на този остров, но не могли да кажат от къде.

    От къде са се появили жителите на Полинезия? Какви народи са населявали многочислените острови, разпръснати по безкрайните простори на Тихия океан, далеч от населените континенти? Загадката за произхода на полинезийците е породила множество различни хипотези. Предполагало се е, че населението на Полинезия произлиза от Индия, от Египет, от Кавказ, от Скандинавия и даже от Атлантида. Някои учени са поддържали тезата за американския им произход. Стъпаловидните пирамиди и монолити, грамадните статуи на остров Пасха и на Маркизките острови, поразително напомняли на същите пирамиди и склуптури, оставени в градовете на Тихоокеанското крайбрежие от древните жители на Перу. Тази хипотеза завлядяла и норвежкия етнограф Тур Хейердал. Изучавайки преданията и митовете на полинезийците, той установил, че всички поетични легенди на жителите от островите били посветени на бог Тики - син на Слънцето, който някога преплувал океана, напускайки планинска страна на Исток.

    Хейердал се заел с изучаването на древните култури на Америка. Перуанските легенди разказвали за народ от бели богове, появили се някъде от север. Именно те създали огромните каменни статуи в планините. Впоследствие, след като загубил в битка с инките край езерото Титикака, този народ, начело с вожда Кон-Тики (което означава “Слънце - Тики”) безследно изчезнал. Кон-Тики отвел своите хора назапад през океана. Така разказвали легендите …

    Хейердал се занимавал с разкопки в Британска Колумбия, изучавал каменните рисунки в полинезийски стил, когато немските фашисти нахлули в Норвегия. От слънчевите брегове на Тихия океан, ученият-патриот се отправил към дома. Станал парашутист, участвал в морски боеве в Мурманск и чак след освобождаване на Норвегия, се завърнал към своите изследвания.

    Написал голям научен труд, доказващ американския произход на полинезийците, но в научните среди, никой не обърнал внимание на неговата работа. Може ли сериозно да се говори за преселване на индианци по островите на Полинезия, ако те не са разполагали с плавателни съдове, освен примитивните салове! Това бил главният аргумент против. Тогава Хейердал, съвсем неочаквано, взел важно решение: сам да докаже, че с перуански сал може да се преплува Тихия океан.

    Така възникнала идеята за една от най-интересните експедиции. Хейердал внимателно изучил морските течения и ветрове. Той стигнал до извода, че Перуанското, а след него и южното екваториално течение, непременно ще отнесат сала от бреговете на южна Америка към Маркизките острови или остров Туамоту. Младият етнограф, прегледал записките на първите европейци, попаднали на Тихоокеанското крайбрежие. Там имало множество рисунки и описания на древните индиански салове от базалтово дърво, което притежавало много голяма здравина и в същото време, било по-леко от корк. Хейердал решил да си построи сал, придържайки се точно към древните образци: девет дебели талпи, свързани с въже от растителни влакна, четириъгълно платно, неголяма бамбукова каюта и рулево гребло на кърмата.

    Екипаж за необичайния плавателен съд бил намерен бързо. Пръв се отзовал инжинерът Герман Ватцингер. На призива на Хейердал откликнал и приятелят от детството му, художника Ерик Хесселберг, както и другарите му по оръжие Кнут Хаугланд и Турстейн Раабю. Петимата млади норвежци твърдо вярвали в успеха на експедицията. Опасностите не ги плашели. По време на войната Турстейн и Кнут не веднъж скачали с парашути в тила на врага с радиоприемници на гръб, а Ерик (в миналото моряк) умеел да борави със навигационния уред не по-зле от колкото с четката и боите. Шестият участник в експедицията станал шведският етнограф Бенгт Даниелсон.

    Самата подготовка за експедицията изисквала не малко смелост, решителност и издръжливост от участниците. Те пристигнали със самолет в Кито, столицата на Еквадор, от където се отправили в джунглата да търсят базалтови дървета. Нито отровните змии и скорпиони, нито опасността от нападение на индианци - ловци на черепи, нито разлива на тропическите реки, на спряли пътешествениците. В най-девствените и непристъпни гори, Хейердал и неговите приятели намерили това, което търсели.

    И така, безценните дънери били доставени по течението на реките Паленкуе и Рио Гуаянс в порт Гуаякил, а от там в началния пункт на експедицията - Лима. Тук бил построен салът - точно копие на древните перуански съдове. За разлика от индианските мореплаватели, участниците в експедицията взели със себе си радиостанция, но с какво би могла да им помогне тя, ако се изгубят в безкрайните простори на Тихия океан, на десетметров съд и далеч от морските трасета?

    На 28 април 1947 година множество хора се събрали в порт Каляо, за да изпратят изследователите. Трябва да се спомене, че почти никой не вярвал в успеха на експедицията. Предричали й неминуем провал и гибел за участниците.

    Но младите пътешедтвеници невъзмутимо си вършели работата. Вятърът изпълнил платното с изображението на брадатото лице на Кон-Тики - легендарният мореплавател, който по предположения на Хейердал, открил Полинезия около 500 години преди новата ера. С неговото име било наречено и необичайното плавателно средство. “Кон-Тики” бил изведен в открито море на буксир, после попътния вятър изпълнил платното и не след дълго, зъберите на Перуанските планини изчезнали от погледа, скрити от куп облаци. Вече нямало връщане назад. Пасатът ги понесъл на северо-запад. Вечерта, океанът се покрил с ревящи вълни. “Кон-Тики” с лекота порел окенанските води и когато големи водни пръски попадали отгоре му, се процеждали между дървените греди.

    Първите няколко денонощия екипажът яростно се борел със стихиите. Управлението на платното и рулевото гребло изисквали неимоверни усилия, но затова пък, всички се убедили в прекрасните плавателни качества на съда. Изминала седмица. Вълните утихнали, а океанът щедро разкрил своите тайни пред смелите изследователи. Не минавал и ден, без обитателите на дълбините му да не ги навестят. Пасажи от големи и малки риби, делфини и дори летящи риби ги съпровождали, а една нощ, голяма вълна изхвърлила в малката им каюта рядка змиевидна риба, каквато никой не бил виждал преди. Само скелети от измрели такива видове били откривани от време на време по американското крайбрежие. Нощно време, около сала, водата кипяла от фосфоресциращ блясък. Нерядко кръгли светещи очи се издигали от океанските дълбини, привлечени от светлината на фенера. Възможно е това да са били огромни калмари, които в по-голямата си част обитават тези води. Те предизвиквали не малко опасения, но нито веднъж не се опитали да се докоснат до сала. Тур Хейердал и неговите приятели установили, че малките калмарчета, за да се спасят от преследване, изскачали от водата и прелитали, десетки метри, пранирайки във въздуха. Нито един зоолог до този момент не знаел това.

    На 24 май, към сала доплувало чудовището на тропическите води - двадесет метрова китова акула - най-голямата риба позната в света. Обикновенни акули били виждани ежедневно. Постепенно мореплавателите привикнали към тях и даже се научили да ги отблъскват, когато достигали до палубата. При друг случай, попаднали на цяло стадо китове. Морските великани ги съпровождали миролюбиво няколко часа, после се скрили под водата.

    Страниците на “корабния дневник” на “Кон-Тики” се изпълвали със записи за срещи със загадъчни морски същества, неизвестни до този момент. Гигантски скат, лежащ на повърхността на водата, досущ като подводна скала, светещи риби и много други. Подобни срещи не винаги били безопасни. За да можел да наблюдава жителите на океана, Ерик Хесселберг измайсторил от бабмук водолазна кошница, в която можело да се стои без опасност за живота и докато сигал дъхът. Това съоръжение помогнало да бъдат направени множество интересни наблюдения.

    Седмиците минавали изпълнени с неспирна работа. Всеки от екипажа изпълнявал своите задължения. Бившите военни радисти Кнут и Турстейн използвали целия си богат опит, за да накарат радиоапаратурата да работи. Денем извършали постоянни ремонти, а нощем изпълвали ефира със съобщения за времето, които били безкрайно ценни за метеоролозите в Европа и Америка. Ерик, изпълнявал задълженията си на щурман и едновременно с това, правел рисунки. Тур записвал всички наблюдения в дневника, ловял риба и планктон, правел видеозаписи. Бенгт изпълнявал длъжността иконом и успявал да чете научна литература. Герман водел метеорологични и хидрологични наблюдения. И всеки изкарвал на вахта зад руля по четири часа на денонощие.

    На четиресет и петия ден от пътуването си, пътешествениците се намирали точно на средата по пътя към своята цел - на 108 градуса западна дължина. Повече от две хиляди мили ги деляли от бреговете на Южна Америка, но и напред ги очаквали не малко изпитания. В полинезийски води, върху сала се блъснали една след друга, три гигантски вълни, вероятно причинени от подводно земетресения. “Кон-Тики” издържал и това. А два дена по-късно се разразила жестока буря, продължила няколко денонощия, но пътеществениците вече имали опит и знаели как да се борят с вълните. Крепкото приятелство им помогнало при много трудни моменти и трагични обстоятелства. Когато Герман се оказал зад борда и течението го отнасяло все по-далече и по-далече, Кнут, рискувайки собствения си живот, се хвърлил във водата и спасил приятеля си. Шестимата млади учени нито веднъж не загубили вяра в успеха на своето начинание.

    И … те се оказали по-силни от океана. На 30 юли на хоризонта се появила земя. Това бил остров Пукапука - крайната точка на архипелага Туамоту. Течението не позволило на сала да се приближи към острова. След него се появил остров Ангатау, но и до него не им се удало се стигнат.

    Настанал деветстотин и седмия ден от пътуването. Задачата била изпълнена. Хората на сала преминали Тихия океан и достигнали островите на Полинезия. Оставало още едно изпитание - да се премина бариерата от рифове, в които се били разбили не малко кораби. Щяло да бъде изключително досадно ако загинат в самия край на своето пътешествие. Но и тук, шестимата проявили същата сила на духа, организираност и смелост, помагали им през цялото пътуване.

    На 7-ми август “Кон-Тики” бил изхвърлен от прибоя на коралов риф, досамия бряг на малкия, необитаем и покрит с палми остров Рароиа. Това била първата твърда земя, на която мореплавателите стъпили. След няколко дни, на своите пироги към острова доплували островитяните-полинезийци. Те оказали най-тържествен прием на Хейердал и неговите приятели. След още няколко дни, от остров Таити, за екипажа на “Кон-Тики”, пристигнала и фреската шхуна “Тамара”

    Така завършила тази забележителна експедиция. Сега Тур Хейердал можел да разчита на вниманието на научния свят. Неговият труд , съдържащ много интересни доказателства за историческата връзка на Полинезия с Южна Америка, бил отпечатан. И все пак, както признал и самият автор, със своето пътешествие той успял да докаже само превъзходните мореплавателни качества на базалтовите салове. Защитниците на хипотезата за азиатския произход на полинезийците, продължили да се придържат към своята гледна точка.

    Въпросът отново останал открит, въпреки, че Тур Хейердал и неговите приятели убедително доказали, че древните перуанци можели да попаднат на островите на Полинезия.

    4300 морски мили (около 8000 км) преплували на сал от девет дънера шестимата изследователи. Това разстояние превишава два пъти дължината на първото пътуване, на Колумб със своите каравели, на път за Западна Индия. И независимо какво ще решат учените по отношение произхода на полинезийците, пътешествието на борда на “Кон-Тики” ще остане в историята на ХХ век като пример за самоотвержен научен подвиг.

    Category: Любопитно | Added by: rendeto (07.01.2007)
    Преглеждания: 801
    Общо коментари: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *:
    Кой е тук
    Посетители онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0
    Мини-чат
    Избрано
    Случайна мисъл
    Колкото по-високо се качва маймуната, толкова повече си показва задника.
    Лорънс Оливие

    Знаете ли, че...
    Септофобия (Septophobia) се нарича страхът от гниеща материя.
    Статистика

    Copyright Времегубка © 2018
    Site managed by uCoz