Времегубка

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Боби нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само ...за да чуе:
- Ама те са на обратно!...
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Боби съобщава:
- А това не са моите обувки!...
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...

Един французин кротко си закусвал в хотела с франзела, кроасани, конфитюр и масло. До него седнал един американец, който нагло го гледал и си дъвчел дъвката.
Поседял американецът, позяпал в чинията на французина и попитал:
- Абе вие, французите, целия хляб ли ядeте?
Французинът го погледнал и смутено казал:
- Да, защо?
- Щото ние в Щатите ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме, преработваме ги, правим кроасани и ги изнасяме за Франция.
Французинът продължил кротко да закусва, а янкито, продължавайки да мляска с дъвката, се обадил отново:
- А ти и конфитюра ли ядеш?
- Ъхъ - промърморил, човечецът.
- Ние в Америка ядем само пресни плодове. Остатъците ги събираме, преработваме, правим на конфитюр и го изнасяме за Франция.
Французинът вдигнал глава и казал:
- Вие, американците, какво правите с презервативите, след като ги използвате?
А американецът уверено казал:
- Как какво, хвърляме ги.
- А ние във Франция ги събираме, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите.

Иракски дипломат в Съединените щати за пръв път бил на прием, даван от Държавния департамент. Великият емир не бил свикнал с огромното количество сол в американската храна, затова постоянно пращал верния си слуга Абдул да му носи вода. След поредния курс Абдул се върнал с празни ръце.
- Къде ми е водата? - изревал емирът. Абдул се поклонил и изпелтечил:
- Хиляди извинения, о, преславни - бял човек седнал върху кладенец.

Отиват трима студенти при Свети Петър. Той пита първия:
- Откъде си?
- Икономическия във Варна.
- А, бил си в Рая, ха сега малко в Ада.
Пита втория:
- Много си блед, откъде си?
- Медицинската академия.
- Бил си в Ада. Хайде в Рая.
Идва ред на третия:
- А ти откъде си?
- От Техническия Университет.
- Добре… Я иди в Ада, да видиш що е Рай!

Патолог и гинеколог се разхождат по улицата след работа:
- Колко много живи хора! – радва се патологът.
- И лица, лица... – допълва гинекологът.

Трепереща блондинка влиза в секс магазин:
- Продавате ли вибратори?
- Да, продаваме.
- А знаете ли как се спира?

Върви един пенис, а насреща му вибратор.
- О, боже, Киборг! - извикал пенисът.

Чукчата купил телевизор и щастлив го носи в къщи. Жена му вика:
- Ти си идиот! За какво ни е този телевизор? Ние нямаме ток!
- Не се притеснявай, чукча умен! Чукча купил и контакт!

Дядо и баба решили да си направят среща, като на младини. Разбрали се да се видят при чешмата в долния край на селото.
Отишъл дядото, чакал, чакал, а бабата не идва. Върнал се у дома и що да види - бабата седи край огъня и се грее.
- Докога ще те чакам на тоя студ!? - ядосал се той.
- Мама не ме пусна! - отговорила бабата.

- Защо блондинката има една мозъчна гънка повече от кравата?
- За да не ви ритне, като я хванете за цицката.