Времегубка

Чапай, Петка и Анка-картечарката бягали от белите. Влезли в един обор, къде да се скрият, видяли една кравешка кожа. Намъкнали се в кожата: Петка отпред, Анка по средата, Чапай отзад. Идват белите, виждат кравата, нали и те гладни, решили да се възползват от животното.
Докарали сено и започнали да хранят кравата, а Петка ще не ще трябва да го дъвче и приживя. Допило им се мляко на белите, и айде да доят Анка. Като свършило всичко, Чапай доволен че него не са го закачили си подсвирква:
- Петка, тебе те нагостиха със сено, Анка издоиха, ха ха!
Обаче Петка се сецнал:
- Дръж се, Чапай, на кравата й водят бик!

Чапай и Петка бягали от белите и Петка се скрил в едно блато, а Чепай в един храст. Дошли белите, стояли един-два часа и си тръгнали. После Чапай излязъл от храста и почнал да търси Петка. Викал, викал - никой, търсил го една седмица - няма го. Накрая си отишъл. Минали две години. Чапай станал учител и с учениците отишли при реката, където се бил скрил Петка и казал на учениците си:
- Тук почина моят приятел Петка.
След малко излиза Петка от блатото и вика:
- Ей, Чапай, минаха ли белите?

Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват...
- Откъде толкова пари, Василий Иванович?!
- Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!".
И като ми тръгна една карта...