Времегубка

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Боби нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само ...за да чуе:
- Ама те са на обратно!...
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Боби съобщава:
- А това не са моите обувки!...
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...

Един французин кротко си закусвал в хотела с франзела, кроасани, конфитюр и масло. До него седнал един американец, който нагло го гледал и си дъвчел дъвката.
Поседял американецът, позяпал в чинията на французина и попитал:
- Абе вие, французите, целия хляб ли ядeте?
Французинът го погледнал и смутено казал:
- Да, защо?
- Щото ние в Щатите ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме, преработваме ги, правим кроасани и ги изнасяме за Франция.
Французинът продължил кротко да закусва, а янкито, продължавайки да мляска с дъвката, се обадил отново:
- А ти и конфитюра ли ядеш?
- Ъхъ - промърморил, човечецът.
- Ние в Америка ядем само пресни плодове. Остатъците ги събираме, преработваме, правим на конфитюр и го изнасяме за Франция.
Французинът вдигнал глава и казал:
- Вие, американците, какво правите с презервативите, след като ги използвате?
А американецът уверено казал:
- Как какво, хвърляме ги.
- А ние във Франция ги събираме, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите.

Иракски дипломат в Съединените щати за пръв път бил на прием, даван от Държавния департамент. Великият емир не бил свикнал с огромното количество сол в американската храна, затова постоянно пращал верния си слуга Абдул да му носи вода. След поредния курс Абдул се върнал с празни ръце.
- Къде ми е водата? - изревал емирът. Абдул се поклонил и изпелтечил:
- Хиляди извинения, о, преславни - бял човек седнал върху кладенец.

Жега.
- Пешо, искаш ли една ледена биричка?
- И питаш?!
- Не питам, гавря се...

Върви мъж по междуселски път. По едно време го застига каручка. Мъжът пита каруцаря:
- Извинявай, дядо, далече ли е до града?
- Не, не е далече.
- Може ли да се повозя при теб в каручката?
- Качвай се!
Пътуват час, пътуват два, мъжът нетърпеливо пита:
- Далече ли е до града, бе, дядо?
- Вече е далече, синко.

Диалог между състезател и водещ в шоуто "Риск печели, риск губи":
- Коя карта избирате?
- Средната.
- Мое средно или ваше средно?
- Избирам... средната карта откъм вас!

Питат Лили Иванова:
- Искате ли да живеете сто години?
- Общо или още?