|
|
Начало » 2008 » Юли » 22 »
|
Чапай и Петка бягали от белите и Петка се скрил в едно блато, а Чепай в един храст. Дошли белите, стояли един-два часа и си тръгнали. После Чапай излязъл от храста и почнал да търси Петка. Викал, викал - никой, търсил го една седмица - няма го. Накрая си отишъл. Минали две години. Чапай станал учител и с учениците отишли при реката, където се бил скрил Петка и казал на учениците си:
- Тук почина моят приятел Петка.
След малко излиза Петка от блатото и вика:
- Ей, Чапай, минаха ли белите?
|
|
Category: Чапай и Петка |
Преглеждания: 569 |
Added by: rendeto
|
|
| Кой е тук |
|---|
Посетители онлайн: 1 Гости: 1 Потребители: 0 |
| Избрано |
|---|
Случайна мисъл
Майка ми така и не забелязваше иронията в думите си, когато ме наричаше “кучи син”.
Джак Никълсън
Знаете ли, че...
Кръвта на скакалеца е бяла на цвят.
|
|