Времегубка

Един французин кротко си закусвал в хотела с франзела, кроасани, конфитюр и масло. До него седнал един американец, който нагло го гледал и си дъвчел дъвката.
Поседял американецът, позяпал в чинията на французина и попитал:
- Абе вие, французите, целия хляб ли ядeте?
Французинът го погледнал и смутено казал:
- Да, защо?
- Щото ние в Щатите ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме, преработваме ги, правим кроасани и ги изнасяме за Франция.
Французинът продължил кротко да закусва, а янкито, продължавайки да мляска с дъвката, се обадил отново:
- А ти и конфитюра ли ядеш?
- Ъхъ - промърморил, човечецът.
- Ние в Америка ядем само пресни плодове. Остатъците ги събираме, преработваме, правим на конфитюр и го изнасяме за Франция.
Французинът вдигнал глава и казал:
- Вие, американците, какво правите с презервативите, след като ги използвате?
А американецът уверено казал:
- Как какво, хвърляме ги.
- А ние във Франция ги събираме, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите.

Иракски дипломат в Съединените щати за пръв път бил на прием, даван от Държавния департамент. Великият емир не бил свикнал с огромното количество сол в американската храна, затова постоянно пращал верния си слуга Абдул да му носи вода. След поредния курс Абдул се върнал с празни ръце.
- Къде ми е водата? - изревал емирът. Абдул се поклонил и изпелтечил:
- Хиляди извинения, о, преславни - бял човек седнал върху кладенец.